Понякога е тъжно и отлитат дните,
вървя загърнат в мокрия си шал,
богат не съм, но с дъжд преситен,
за повече от дъжд съм винаги копнял,
тук вчера сякаш, че не съществува,
желано утре... то е тъй далеч
и всеки миг да задържа си струва,
не всеки удар идва от десница с меч,
в това настръхнало и закъсняло утро
дъждът изпълва локвите с печал,
сега вървя, нанякъде се лутам,
загърнат с мокрия си едноцветен шал,
вървя, но... само, за да се изгубя,
не искам да извръщам погледа назад,
нали ще имам сили да долюбя
лика на този многолюден град,
където хората са тъмни силуети,
а всяка капка дъжд е улично петно,
тук нещо сякаш свише е отнето,
но всяка локва гледа с поглед на пано.
Из пусти улици сега съм аз артистът,
без публика и роля не играна днес,
аз дадох много, нищо не поисках,
стрела отдавна няма в моя ахилес.