Пук-пук-тряс!

Звук от натрошен лед

в празната кана,

а после... гняв.

И нищо не е същото,

и друго е вече всичкото.

А стаята в дъжд обляна

потънала е в мъх.

И мирис-ужас се носи

и в мраз, и в пек...

 

Пук-пук-тряс!

Звук от натрошен лед

в счупена кана,

а после... гняв!

И всичко е вече нищо -

нищо, загубено в нищо.

А оная, дъждовната стая,

потънала е в скръб

и мисъл - болка се носи

и в студ, и в пек...

 

Пук-пук-тряс!

Звук от натрошен лед,

пръснат на пода,

а после... нищо.

Нищо, защото се пръсна ледът,

нищо, защото я няма и каната,

нищо, защото е празна стаята,

нищо - само страхът!

 

          ***

Хей, помниш ли всичко това?

Вярваш ли, че истина беше?

Ти в малка стая живя,

а аз заедно с тебе.

И после:

игли,

спринцовки,

трева...

в стаята пълна с дъждовна вода!

И мирис,

и болка,

и гняв,

и разбити сърца!

Помниш ли?

Отдавна беше това...