Събуждаш се, закусваш и обличаш

най-хубавите черни свой одежди

и кафето с мляко го обичаш,

всичко знам, недей повдига вежди.



Колата палиш, тръгваш с нежелание,

в поредния тъй сив работен ден,

в очите ти прочитам аз страдание,

май ти липсва нещо в твоя ден.



Пристигаш, мръщиш се, отново скука,

а шефа яростен по теб крещи

и казваш, че отказваш се, до тука,

готов си да напуснеш, но дали?



И ето свърши и тоз работен ден,

към вкъщи се запътваш облекчен,

от вратата ме посрещаш уморен,

в леглото лягаш гушкайки се в мен.



А аз съм будна, нещо сън не ме лови,

целувам те, глава в гърдите свеждаш,

а вътре в мене нещо тъй боли,

забравила съм даже как изглеждаш.