StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,558
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,632
   Точки: 2,638,931
   Съобщения: 137,555
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

От първо лице

Когато гризе те съмнение вътре,

че ти не си се човешки раздавал,

сърце милостини някак откъртва,

с трохите уж си друг съжалявал . . .

 

Когато си мислиш, че щедро даряваш

с дарове разни без жертви стократни,

тогава да знаеш прекършен заставаш,

тогава си взел обичта си обратно!

 

Когато се луташ във себе си вгледан

с диоптри, които не ще ти помогнат,

дано да съзреш- свири влакът последен

и после ще караш без да си трогнат . . .

 

Когато надникнеш във себе си смело

и видиш във дъното фалш спотаен,

че там не гнезди гнездото орела,

а трепет болнав в суета повален.

 

Когато претърсваш душата си бедна,

ограбена някъде в пътя измамен,

огъня клюмва във хватката ледна,

знай, че си жив, но живуркаш продаден!

 

Когато съмнения глозгат духът ти

и примирено куцукаш към края,

в захапката твоя е паднал зъбът ти,

себе си сдъвкан не ще да познаеш!

 

Когато пълзиш из мръсните стълби,

сит и нахранен, но истински дрипав,

с блудкава прелест пълен, препълнен,

тогава помни, че вместо да крачиш

залитнал без сили се давиш в корито!

  

Тогава ще имаш ли сили да спреш,

в мътилката дето ти си нагазил,

назад да обърнеш и заореш,

назад да побегнеш от свойта зараза!

 

гр. София, 12.06.2017 г.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-28
прочитания: 48
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход