Нощта пак спусна
кадифено синята завеса.
Рой звезди
мънистено се разпиляха,
вятър нежно ги погали
и те по петолинието лунно
заискряха.
Редят се мелодично,
хармонично се преплитат,
танцуват,
загадъчно примигат -
мелодия магична
сътворяват,
като сбъднати мечти
в очите засияват. Ще ми я изсвириш ли -
от дългото мълчание,
забравих май
да пея...