StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,841
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,334
   Точки: 2,654,896
   Съобщения: 161,131
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,786

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Остави ме

Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата "искам".
 
И не зная къде съм заровила
непосилното свое имане. 
Татуирах  очи  върху кожата
на любимото си огледало. 
 
И единствено то е способно
да танцува така равноделно
с тишината на моите облаци
и с грима в непринудено черно. 
 
Непозната, различна и чужда
като дъжд, добро не донесъл, 
все си мисля, че вече се будя, 
да броя от десет до десет. 
 
Скривам плитката своя отрязана
и един Арлекин в гардероба. 
Остави ме да бъда забравена
като сън за неясна тревога.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-09-15
прочитания: 118
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход