Остави ме да изстрадам живота си!
Тази мъка, единствено моя
е разкъсана птица в клетка от спомени,
писък див на умираща чайка в прибоя.
Остави ме да оплача смеха си!
Вече метнах над него черна шамия
и погребах без време духа си,
и успях всяка нова мечта да изтрия.
Аз отдавна съм пепел от буйно огнище.
Не търси в него въгленче скрито, жарава.
То изтля във ръцете ми, пазещи нищото.
Остави ме да плача и да забравя!
Силвия Гуцева