Останах с болката от смътното ти вчера.
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера,
с надежда днес, че изгрева е чудо.
Със синьото небе и пътя ни далечен,
със онзи слънчев лъч, пропукал утрото.
Оставам тук. До другото ни утре,
със болката от мнимото ни случване.
Със онзи миг – свещен, до... после,
със полета на трудното завръщане...