Остарях и се вижда от миля,
но в душата ми кончето цвили
и прескача високи стобори -
с ветрове и звезди да говори…
Обуздано не иска да бъде…
И навярно в живота отвъден
ще прескочи и свода на ада
с волността си неистово млада.
Ще препуска в незнайни простори,
без юзди, без седло и без шпори,
осъзнало, че вечно е живо
на душата сърцето игриво…