Оставих отворена врата,
поисках свобода
тук всеки да обича
и любовта ми да не отрича,
вятърът ме носи
без посока....
слънцето ме пари
и сълзите ми изтрива,
парите не ме топлят,
но сърцето ми кърви,
ръцете все протягам,
отварят нечии врати,
стъпки не дочувам...
останал вятър да крещи,
раздухва паяжини
от разхлопани дъски...
защо ли винаги се връщам
в мислите си за родния балкан,
аз знам, че тръгнах
без любов да ме задържа
и билет в една посока аз избрах....
````````````````````````````````````````````
17/11/2011 Lina