Зелените дървета акварелни,
криви къщи с прозорци тихи.
Ръката ми през твоята минава,
тъй както спомен срязва дните ни.
Шарени стъкла и смях.
Вечни улиците се извиват,
имаш ли с кого да повървиш.
Спокойно както е през зимен ден,
когато слънцето е слязло при хората.
Но стъпките остават винаги зад нас,
а напреде хоризонта крие идния ни ден.
Останаха и сенките, сърцата ни, лъчите,
в стулената улица зад мен.