\"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми от обич, към твоята лети?\"
Сънувах този стих и нежната му песен,
те бяха вътре мен, но чувах я отвън,
звучеше с детски глас, чист и непринуден,
долиташе отгоре. Не беше сякаш сън.
Затичах се по стълбите, исках да я видя,
певицата със ангелския, непристорен глас,
тя пееше на парти, май рожденно, детско,
песента отправена, единствено за нас.
Събудих се. Сънят във мене запечата -
мелодията, текста, детето с песента...
Впоследствие разбрах, смъртта ми е гостувала,
докоснала ме бе, със ангелска душа.