На Румяна
Мъжът на шестдесет е стара кримка,
която стреля рядко, по веднъж.
Изглежда бомба, а е само димка,
макар че още се нарича мъж.
Жената на шейсет е тъмно вино
с вълшебен вкус на сладък горски мед,
от грозде, брано в слънчева година,
и с аромат на пролетен букет.
Такова вино пият боговете,
зарязали безвкусния нектар.
Не гледай датата на етикета,
а виж как пали в чашите пожар.
Или това е огъня в кръвта ни,
останал жив през всички времена?
Жената на шейсет лекува рани,
но още може да рани сама;
да бъде люта болка за мъжете
и сладка билка – лек за старини,
и щастие в трезора на сърцето,
и зъл прахосник на щастливи дни;
тя може да е всичко във живота –
и съдник строг, и изповедник благ,
едно ноктюрно без фалшива нота,
приятел верен, или къщен праг.
Тя е огнище – може да изстине,
тя е икона в сребърен обков,
тя е имане – за шейсет години
натрупала е мъдрост и любов.
Живеем с нея странно споделено –
оная първа страст е вече дим,
но радостта по две е умножена,
а сивата тъга на две делим.
В кревата, казват, младостта печели,
но няма разум тоя глупав свят
и аз бих питал всички побелели:
– Какво се прави с младото в креват?
И днес ми се върти въпрос в главата
с по-сложен отговор от “да” и “не”:
– Какво мъжът намира у жената,
преди да стане на шейсет поне?
Когато стане – туй е друго нещо:
същинска жива муза от Парнас
и в кухнята, и в спалнята е веща
шейсетгодишната жена до нас.
Признавам си – харесва ми такава
и искам да върви до мен така.
Шейсетгодишната жена възпявам,
обичам я, целувам й ръка!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me