С пръсти слънцето обхвана,
а то - смалило се само
за твое улеснение
сгуши се послушно

и притихна, занемя...
При допира на пръстите
гмурна се в душата ти
и мигновено ослепя...

Душата на мечтател
пълна с идеали чисти,
с огнеструйна вяра,
бранеща красивото,

с безбрежна нежност,
отдавана без жал
силно слънцето огря
и то тозчас замря...

Тъй слънцето бе ослепено...