Късно е за тебе вече,
и няма нищо да се промени,
и нищо вече няма да се случи,
няма смисъл да мечтая!
И косите ти са побелели,
и  очите ти са като мъртви,
превърна те живота в
живата мъртва жена!
Ти сама не сложи край,
ти сама избра си това,
насилвана съпруга - да,
но никога сама!
И за теб не ми е мъчно вече,
ти помниш ли това...
нека да избягаме ти казах,
и няма да ни бие вече той, 
ще сме само двете за напред!
Защото аз не мога да забравя,
ти какво ми отговори -
та за какво си ми ти,
щом без мъж ще трябва да живея!
Аз избягах, мамо, а ти, 
ти си с него, но пак сама си ти,
кръвта от дрехите си пак сама переш! 
 

На Мама с любов!