Безпощаден вихър гневно се извива,
предвещаващ края на света...
Животът - за миг от секундата спира,
окован от царящата - мъртва тишина...

Нощта се спуска - разстилайки пелена от мрак...
Проблясват гръм и мълнии плашещо...
Луната - жигосана с кървав печат,
от болка неподправена - пищи отчайващо...

Пленена от хищници и властни демони,
празнотата в нея, като отрова се влива...
Нахлуват отломки от щастливи спомени,
които я поддържат - да бъде жива...

С нещастна съдба от заклинание дяволско,
осъдена да живее - в пространство от самота....
В смъртен страх, но с достойнство кралско,
разпръсква безброй лъчи – лунна светлина...