Какво цяла нощ ми говори не помня.
Събуди ме някакъв стих.
Притиснах клепачи, ужасно бездомна
и в новото тяло се свих.
Пердето се люшна след теб полудяло,
разби се прозореца потен.
От малката делва на моето тяло
надничаше плахо животът.
Годините - пръсти на тъжен ваятел,
по мен денонощно пътуваха.
Разбрах, че висока ще бъде цената -
хиляда безсъници струвах.
Разбрах, че от делвата трябва да плиснат
най-моите пламнали думи.
Тогава ще дойдеш отново, ориснице,
за втори път да ме целунеш.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me