Орисала орисница една,
момченце още в пелените:
\"Да бъде слънчева гора
животът му към висините!
През нея гордо да върви
красавецът висок и снажен!
Да греят в погледа звезди!
На пост да бъде много важен!
И пламък във сърцето да гори,
с любов препълнено! И даже,
когато нещо му горчи,
вълшебни думи да изкаже
и в миг да спре да го боли!\"
Дочул я завистник коварен
и рекъл: \"Бързо замълчи!
Желая аз в живота му, досаден
и труден миг да се яви!\"
Погледнала добрата фея
с насмешка завистливите очи
и продължила: \"Нека да умее
от хора да се пази и дори
през сто сита да ги пресява.
И нека стъпките сами
го водят към светкавична забрава
на лошото, поиска ли да го плени.
А срещу твойте думи,
давам му късмета,
със който да преборва всички дни.
Това му стига на момчето,
достойно пътя си да извърви!\"

Силвия Гуцева