StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,816
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,029
   Точки: 2,659,871
   Съобщения: 154,233
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Орелът

   

Попитал вятъра орела

защо изглежда натъжен,

коя ли мисъл е оплела

ума му, че е променен.

 

„Ти само стигал си до Рая,

със мене властваш на небето,

какво ти става - туй не зная,

че гледаш мрачно все морето?

 

Нима просторът ти е тесен

и слънцето те отегчи?

Кажи, приятелю небесен,

кое така те нарани?"

 

„Отдавна всичко ми омръзна,

дори и дружбата със теб.

Сърцето ми тъга обгърна

и вече то е буца лед.

 

Веднъж, летейки, се огледах

във синкавата долу шир

и малка точица съгледах:

удавник в лъскав нов мундир.

 

Смирен небето той погледна,

май даже и не ме видя

и чух молитвата последна,

на който времето прозря:

 

„Аз бях дотук, простете близки,

видях от всичко в тоз живот,

но никъде не срещнах чисти,

а камо ли усмихнат Бог.

 

Обичах туй, което трябва

и спазвах някакъв морал,

кафето пиех си от табла,

елитен бях подобно крал.

 

Опитах толкоз, що можах

от А до Я света изучих,

но твърде късно проумях,

че избор нивга не получих.

 

Сега си тръгвам от деня,

храна за рибите ще бъда,

но казвам „Не, благодаря,

аз имам правото да съдя!"

 

Горкият бавно се изгуби

и никой тъй не го разбра,

а въздухът му се учуди

и го остави на смъртта.

 

Сега и аз подобно него

разбирам - също нямам власт

и някой ден във малко село,

ще стана тор за някой храст!"

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-26
прочитания: 1258
точки: 98 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 58 (виж препоръчалите)

Вход