Оптимистично

Трънки и глогинки сред полето,

нека пее ми сърцето.

Напук на дяволската олелия

очаквам Божия благословия.

Смирявам си сърцето разбунтувано

и готвя постен боб в гърнето поопушено.

А някъде отгоре в небесата си ти,

бленувано мечтание от световете ни потайни.

Летя със твоите крила, любовно своеволие,

не се прикривам, влюбена съм в теб,

не е ли в това очарованието с дъх на евкалипт !

Изпращам ти целувки от морето,

солени, като нечии сълзи... А в моите очи е синьо лято

прегръщам те, любов си ти!... Нали!