От дъното сърцето ми подскача
с потънал спомен в чаша вино.
Блуждае нейде погледа ми в здрача.
Предвижвам се интуитивно.

Продавам се. На кръст разпъвам дните.
Броя петаци за да оцелея.
Не искам нищо. Нищо и не питам.
До гуша ми дойде. Ще полудея.

Отмервам крачки. Колко ми остават
от тук в отвъдното да се преселя?
Зад ъгъла на дози се продават
щастливи мигове и дом, постеля...

А как ли ще е там -отвъд безкрая?
 Дали ще срещна ангели небесни?

Не ми остава много май до края.
Отивам там и себе си да срещна.