моята нощ е като твоята
всеки път
недокосвана
сякаш палави устни
и вълни от луни
надпреварват се
по перваза
коя да ме приспи
и коя да ме събуди

аз не ги пускам
като теб
закъснявам за топлото
всеки път
и по гънките на одеалото
си спомням
как играехме морски шах
с върховете на пръстите

но ги чувам
знам че се крият
между непрочетените книги
под леглото
и усмивките им
със звездите се закачат
и с облаците
през прозореца

да ти отворя ли
да те пусна
знам че спиш пред вратата ми
знам че всичките куфари
си напълнила с песни
но не ми се танцува
искам само
в ръцете ти
и сълзите ти
по върховете на устните

ще затворя очи
моята нощ е твоя пак
и усещам по миглите
че си плакала
от умора
от преглътнати крясъци
от прегръдки
неискани
ще затворя

и когато луните се уморят
ще те пусна...