В уютната прегръдка на вълна се буди утрото. Разпръсва диаманти. Блести морето в поглед на жена
и плавно следва полета на чайките.
Танцуват с бриза пясъчни коси.
Солта искри по нежната и кожа.
А тя мълчи и жадна за лъчи
попива всичката любов, която може.
Разхожда се безмълвно по брега.
Без минало. Без утре. По усмивка.
От мислите и капе тишина.
Под стъпките и не кънти въздишка.
Щастлива е. Познах я по смеха
и птицата на лявото и рамо,
която кръстих тайно Свобода.
Помолих я да ми позира само
за миг. Защото тази красота
не бива да отплава със вълните.
Не се рисува лесно Вечността,
но докато съм жива - ще опитвам!