дъждът ти ме донесе
повика ме
остана
като есен в теб
и тежките криле
и раните с които ме събуди
като песен в теб
като вода...
щастлива...
сънят ти ме донесе
открадна ме
поникна
като нежност в теб
и черните очи
и дланите с които ме събуди
като безбрежност в теб
като луна...
щастлива...
смехът ти ме донесе
изрови ме
разцъфна
като слънце в теб
и тъмните сълзи
и устните с които ме събуди
като сърцето в теб
като душа...
щастлива...
откривам
тук до теб
как винаги ще съм далече
заспивам
като спомен в теб
като забравено
във скъсан джоб късметче
като утре
като билетче
за несъществуващ влак
като лъжа...
и спирам
като неочакван стих
без смисъл
непотребен
и непотърсено донесен...