Олющената пейка...

Пристанище за счупените лодки.

Две ръце,

(крила на чайки)

преплели тихо писък на раздяла.

Поредната...

По пясъка на погледи,

часовникът прекрачва.

Оставя стъпки от преброено време.

Изпитата бутилка,

застанала сред нас, мечтае

с тъмното си дъно,

за скорошното сбъдване на устни.

Две чаши.

Празни от доливане,

разказват дълго над последна капка.

Бездомно скита вятъра.

Проплаква.

И по алеята на парка,

разгръща стари вестници и срича

заглавия от избелели новости.

За времето.

Децата.

И за топлото до задух лято.

С далечното море.