Душата ми блуждае всред морската шир,
плава на воля по вълните безспир,
къпе се палава в спокойни води,
като кораб се носи в океан от мечти.
Морският бриз къдрици развява
и спомени тъжни далече отвява.
Топъл зефир лицето ми гали
и нежен трепет в сърцето ми пали.
Корабът стар надежда съзря,
красива русалка пред мене се спря.
Смутен,развълнуван я поканих - ела!
Тя се усмихна,хвана ме за ръка.
Упорито се лутах,неуморно в захлас,
очаквах да чуя нежния и глас,
но тя ми намигна,кимна с глава
и скри се веднага под огромна вълна.
Блянът наивен стопи се в тоз час,
в океана безлюден роди се мираж.
Лазурния бряг на мойта мечта
вечно ще виждам само в съня.