Бавно прокарвам ръка през косите,
вглеждам се в образа - пада мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса...

Огън в сърцето още бушува,
пари, изгаря, прераства в пожар.
Нещо се скъса -  Нежната струна,
която до вчера ме правеше цял...

Спомен отминал в мен проговаря:
- Ти си левента с китара в ръка!
- Да, но го няма звънчето в гласа ми,
въглен угаснал е - пепел в пещта!

С поглед премрежен оглеждам лицето
  - строго издялано с мъжки черти...
- Стари Вълшебнико, колко ли струват,
твоите дръзки, младежки мечти?

Песен изливам в отворена рана.
Тя ме спасява от този кошмар.
С песен лекувам душата си стара.
Чувствам се млад, във копнеж засиял!