смъртта ме гледа огледално
зад маската наречена живот
редя си гларуси накриво
и рея поглед към небето
(сноб)
не искам да повярвам
че косата
наточена е пак
(за мен)
и на парченца медно сини
поредният урок е взет
пъзел
от нарязани части
(ненужни)
подари ми един
който
(в гори тилилейски)
заключил сърце
(от тротил)
как жегата му ме опива
как искам да знам че там
не ме е изпреварила
(самодива)
и мога моето
да дам
смъртта ме гледа огледално
и пак
маската сваля мълчаливо
потеглям
накъде ли
(и аз не знам)