безкраен път поех

безсмъртен да остана във сърцето ти

душата си на Дявола заех

за да пленя душата ти

какво ли не направих

заради очите ти

за да ги виждам

вперени във мен

изпълнени с любов

признателност

и мъничко омраза

и този страх

и ужас

от неизбежната раздяла

какво ли не направих

заради очите ти любима

ето ги

висят над скрина

във буркан със формалин

а ти гниеш

нейде сред нивята

бездиханна

безсловесна

безкраен път поех

за да те заровя

сляпа