Уморени са очите ми
от пошлостта и черногледо взиране,
и са жадни за довереност, разбиране.
Блестят смутено от жаравата на влюбване.
Грешни са очите ми, но от сърце даряват праведно.
Пресушени за безличното, пълноводни за отдаване.
Слънчево синеят утринно, нощем размечтани лунно,
Очите си обичам всякакви, защото всичко са за някого…