Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.

Бавно в здрача Витоша слиза.
Залезът гасне, прегърнат от мрак,
леко се пъха под твоята риза
отънялата есен - нахален хлапак.

Идва плахо с последния заник,
с дълга рокля от светлина...
тихо сяда, до своя избраник -
посребрена от есен жена.

Красив ли е залезът? Питам...
„Ти си красива. С тия лъчи,
слънцето нощем полита...
цяло влязло във твойте очи!\"