StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,507
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,738
   Съобщения: 152,541
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Очи. Звезди. И труп.

Луната ме гледа с големи очи,
които пропиват ми въздуха.
Не мога да дишам, но все пак дори
и така е красива. Цялата.
Не искам сънища или стотици звезди
да влизат в главата ми нощем.
Не искам и "любов" и "сърце" във едно
да чувам никога повече.
А прахът от космоса пада в очите ми
и пак сълзят ли, сълзят.
Онези малки, бляскави лампички
от небето все за обич шептят.
Забраних им! Но слушат ли? Не.
И напомнят безмълвно, глухо за някой.
Някой, когото познавах преди -
твърдоглав, упорит и страхлив.
Разказват ми често за онази душа,
която времето неусетно затри.
Тя сама си избра да преследва луната
и себе си в някоя черна дупка уби.
Само звездите подсещат за нея понякога.
Онези звезди. Във очите,
които блещукат и често ми плачат забравили,
че от огледалото гледат убитата.

14.07.11
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 194
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход