Как бавно нижат се минутите
в летаргия изпаднали сега,
стрелки застинали са, време спряло,
не мръдва нищо в живота ми сега.
Сама съм…
единствено тъгата днес ми е другар,
и някак си опитва да ми каже,
че има власт и по-силна е от мен,
щурмува ме и бавно иска да обхване
живота ми – замрял край мен.
Не искам аз да пусна в мен тъгата,
опитвам се да мисля все за теб,
с надежда да забързам времето,
когато ти не си до мен.
Очаквам те - броя минутите,
затръшвам всичките врати
пред ироничната усмивка на тъгата
пропъждайки я на далеч от мен.
Очаквам те…
И зная,че пътуваш вече ти към мен.
Очаквам те…
С любов ще те посрещна,
защото тъй желана част от мен си ти.
Очаквам те…
От самотата тъй боли.
Очаквам те…