Тишината на утрешното слънце,
което обгръща със светлина..
Изстиналите души на мрака,
потънали в нощта...
Тишината убиваща сълзите
мъката и любовта..
Която въпреки студенината
усеща силата...
Топлината усетена веднъж
в нечие тяло се влива..
А после изстива изведнъж
своето проклятие открива..
За щастие хората мечтаят,
а щастието не съществува..
Така както в мечтите ни се влива
в реалността копнежът
някак си убива...
Усмивката понякога
крие тръпки непознати
И отново тишината
идва
И прикрива
родените чувства
в тихата обвивка...