Събирам в ръцете сибогините харити. Откривам с тях неподозираните нишки съвършенство към цветове, които крият голата Хармония - невидима, с едва загатнати чертиполепнало въображение... и боса... Щом вечерта притвори зад звездната врата небе, Пейто, Фаена, Клета, предат сияйните желания на боговете... Плетат ефирна тъкан, наричат бримките по имена - Кристална капка в цвят невен, Замръзнал кехлибар от пазвата на бор, Жасминови листенца в огърлица, от Портокалови цветчета броеница и Панделка от вишнев цвят, и Копчета от минзухари в пролет, Камбанки от шишарки, Канелени корички аромат, Акцент червена шипка и Ръжен клас във всяка гънка, и Бисерчета дъжд, и Перли снежни… В ръцете ми богините харити пеят. И диплят рокля. За среща на Хармония с очите на света ...