Порядъчно в живота ми нахлуваш, невернико безбожен!
За мен ли още се интересуваш, любовнико мизерен?!
Подаръците щедри за друга си ги запази -
с тях не ме обричай на чувства нежелани!
Не ме търси и не припарвай, за да караш сълзите да текът -
не си заслужил да получиш тез душевни светила!
Побъркващо със мислите ми си играеш, нахалнико изменен!
Макар да знаеш, че всички спомени от теб изтрих
със белилото на забравата
и паметта ми стана цяла в дупки от това!
Ти пак надменно там се търсиш, лицемернико наивен!
Недей, не се промъквай, за да будиш ти тъгата ми -
не си заслужил таз награда!
Напук в раненото сърце ми ровиш със солените ръце,
убиецо сърдечен!
Невиждащ как примряло то в плен не иска да ти бъде,
предателю на чувства!
А душата ми превърната на дрипа за кръпки,
конец от теб не търси, продавачо на лъжи!
Любовната река- превърнала се в кървава следа -
в теб не ще се влее, защото ти не умееш да й се любуваш,
а знаеш само как да я отровиш, търговецо на суета!