Ще ме забравиш и това ми е утеха,
защото няма да боля. Така реших!
Дори без мен ти имаш своята пътека
и обич към която да вървиш.
Небе си имаш - толкова огромно,
че сто дивачки като мен ще побере.
Ще мина и без драматично\" Сбогом\".
До глупост вярвам, че така е най-добре.
Каквото съм ти дала - от душа е.
Не можеш да ми върнеш нито миг.
Животът ни напомня надпревара,
но вярвам също, че е като този стих -
свободен и безгрижен, пълен с нежност.
Сълзите са единствено за цвят.
Обичам те, но някак твърде вечно,
за краткото ни време в този свят.