Обичам ли -
прегръщам и целувам залеза.

Обичам ли -
сълзи преливат в чашата
на Вечността.

Обичам ли -
мъглата се размива и остава само светлина.

Обичам ли -
паяците пеят в тъмните ъгли на бялото ми детство.

Обичам ли-
небето спира своя дъжд
и започва да се смее като мъничко дете в гората.

Обичам ли -
усмивката е като изгрев жизнерадостна,
спокойна...тиха...
И е като залез на фона на сладкодумието на чучулигите.

Обичам ли-
релсите са тромаво-комични.
Извиват се като червей...
И аз им се смея...
Смея...
Смея...

Обичам ли -
нощите са дълги,
но не самотни.
Изпълнени са с хризантеми.
Изпълнени са със зелено.

Обичам ли -
Всеки път прилича на бургаски кей,
тръгна ли по него -
излитам в зелените ми нощи.

Обичам ли -
на гарата дори да чакам сам,
аз свиря до зорите ранни
на моята невидима китара.

Обичам ли -
Няма звук,ни време.
Дори и влаковете спрели са.

Обичам ли -
Луната е затихнала...

А ти обичаш ли?