Минават месеци ,но аз не те забравям.Всяка вечер съсспомените се унасям. В съня си виждам ,как може би си с другаи вярвай ми товаводи до полуда. Знам , времето ни раздели.Грешките не ще прости.Сега задавам си въпроси , от който някога ме беше страх. Някога с теб аз бях щастлива.Някога със теб азпрез огъня преминах. Но ти късно го разбра любими.Аз вече взех решениянепоколебими. Сега страхувам седа те обичами ще продължавамда отричам. Ти за мене бе мъжа - единствен на света.Ти за мене бе страстта - единствена в нощта. Но аз знам , че дасе откажа е редно. Ти винаги ще ме обичаш , аз зная.Би искал да си с мен дори В без края. Но ти поемаш я таз отрова алкохолна.И тогава тя ставаше все по - редовна. Обещаваше любов ,достойна за една дама.Обещаваше любов , достойна и за Рая. Любовта превърна се в презрение любими.Кълна се ! Борих се!Кълна се! Молих се! И от кошмар сънят ми ще стане прекрасен.Защото тук аз си давам обещание , че ще се справя.. ...Ще те забравя!!!