StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,036
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,443
   Точки: 2,657,221
   Съобщения: 156,291
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Объркани сълзи

Беше есен и се сипеше дъжд.
На малката уличка нямаше хора.
Във празната стая стоеше мъж
и през стъклото разплакано отправил бе взор.
Не, не той... Стъклото плачеше.
Той самият не умееше да плаче.
Дъждът си валеше, обаче...
Изведнъж на улицата излезе момиче.
Едно такова малко, с рокля на цветя.
В едната ръка носеше чанта и тичаше.
В другата – чадърът огромен на своя баща.
Момичето се гордееше с новата рокля,
получи подарък и торта със седем свещички.
Не съжаляваше, че дъждът роклята измокри –
много искаше да я покаже на всички.
В този момент забързан чичко
беше пришпорил скъпа кола.
Отиваше той да вземе парички
за своите съмнителни тъмни дела.
...Стъклото за миг престана да плаче.
Със малкото тяло сълзите избърса.
В очите детски нахлуваше здрачът...
Напразно отчаяно слънцето търсиха.
“Стана внезапно” – повтаряше той.
“Не я забелязах, отнякъде изскочи”...
Дъждът се беше превърнал в порой,
а чичкото подгизнал нещо сочеше.
Той така и не забеляза новата рокля.
Бе първо унесен, а после “си изпати”.
Сега тя не беше просто измокрена –
кал и кръв погребаха цветята й.
Отдавна всички отвън бяха мокри.
Дъждът си валеше, обаче...
Съжалявайки за... хубавата рокля
мъжът в стаята реши да поплаче…

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-02
прочитания: 520
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход