Ще запазя в сърцето си една стая за тебе,
за да те приютя, когато се завърнеш наранен
от думи-камъни и погледи-стрели.
Ще поканя слънцето да я нарисува
и със здравец ще я застеля.
От вазата ще се разлива аромата
на спомена за извървените пътеки.
Няма нужда да чукаш.
Вратата е отворена.