uFeel.me
ОЦЕЛЯЛА ИЗПОВЕД
Автор: regina,  17 март 2013 г. в 14:17 ч.
прочити: 472

 

Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах,
и как, и със какво, и докъде му плащах,
и колко струваше едно \"Не се продавам!\"-
ще си намерят точната цена и място.

Очите ми, навикнали да са „навънка“,
ще се вторачат мрачно в мен и ще засричат
най-вътрешното, скрито \"аз\", в мембрана тънка,
отказало дори и намек за двуличност.
Защото трябваше търговци да не носи,
да се опази непродадено и чисто -
умираше от ужас - пряко, и преносно,
и пак възкръсваше по-живо и от смисъл.

Не се предадох. Давех се, но още плувах.
Едни очи останах в края на тълпата.
Не молих, и не хленчих, и не се преструвах,
и щедри дарове не просих от съдбата.
Къде от камък бях, къде от мека глина,
но оцелявах и без суета живях.
И рядко си прощавах - прошката подминах
(това, със прошките, така и не разбрах.)

Почти не сторих грях, и съществувах просто.
И само Бога на доброто разреших.
Аз бях на този свят за кратко и на гости,
и с оцеляване, за всеки ден живот, платих.


 


Радост Даскалова

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me