StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,904
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,049
   Точки: 2,667,971
   Съобщения: 172,225
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОТНОВО С ПТИЦИТЕ

СЕДЯ СИ САМА,
НА ПОДА - СВЕЩ,
В РАВНОСМЕТКА УМЪТ СЕ ЦЕЛИ.

ЛЮБОВТА ОТЛЕТЯ
С ДЪХЪТ СИ ГОРЕЩ,
ОСТАНАХА  ДНИ И НОЩИ  ОСИРОТЕЛИ.

ДОМЪТ МИ Е ПРАЗЕН
КАТО ТЪМНИЦА,
ДЕЦАТА... ОТДАВНА СА ОТЛЕТЕЛИ...

И КАТО НАСТРЪХНАЛА
ДРЕВНА ЖРИЦА,
АЗ РАЗСТИЛАМ СПОМЕНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ.

ЗАВЪРТЯ НИ ЖИВОТА
КАТО ВОДЕНИЦА,
В НЕГО ТОЛКОВА РАЗДЕЛИ ПРЕЖИВЯХ...

А ТОЛКОВА
ПРИЯТЕЛСКИ ДЕСНИЦИ,
ПОЕМАХ ИСКРЕНО С НАДЕЖДА И СМЯХ...

НО СТИГА С ТЪГАТА!
ЖИВОТ- СУЕТА!
ДНЕС ОТ ВНУЦИТЕ СИ СЕ УЧА НА ПЕСЕН.

ОТНОВО С ПТИЦИТЕ
ЩЕ ЛЕТЯ ПО СВЕТА
И НИЩО, ЧЕ ОТ ОЧИТЕ МИ НАДНИЧА ЕСЕН.

ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА
СЪС ЛЮБОВТА,
А ОТ НЕЯ В ДУШАТА СИ АЗ ИМАМ МНОГО.

ЩЕ Я ДАРЯВАМ
НА ВСЕКИ КАТО ЦВЕТЯ,
ТАКА ПОВЕЛЯВАТ СЪРЦЕТО МИ И БОГА


Пенелопи Клисурска

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-06-29
прочитания: 40
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход