Добрите приятели с острите шпаги
прободоха вяра и мисъл за чест.
Свистяха стрели и летяха кинжали,
насочени точно – на моя адрес. 

Душата увисна на примка от корда,
светът ми стовари железен юмрук.
Живеех стремглаво и гледах нагоре,
но всичко, изглежда, било е напук.

 Да, долу съм, в ниското, там, край блатата,
но рани не ближа. Не ща реквием.
Спокойно замлъквам. Остана следата –
ще пари душите ви моят рефрен.

 Е, хайде, със здраве! Бъдете честити!
Мислете каквото си щете за мен.
Да, още ми пука, но вече отлитам
към своя безкрай, от гмежта несмутен.