Разстрелях тънките надежди.

Разстрелях - звънките мечти.

И вехти дни, и безнадеждие.

Безплътните си сенки, и следи.

И превъзбудените си копнежи.

И пресолената ми кръв, дори.

Превземките, дъха, мълвежи.

Разстрелях ги, до крак, избих.

Разстрел, от упор, на мишени.

Безсмислен...Жалък...Укорим.

В разстрела, мъртво потушени

оставих, упорите си, незрими...

Сега, се търся, в Изначалното.

Оттам поех, да се Разстрелвам.

От Упор, гледа мен, Махалото.

И в Люлката му, Дъх поселвам.