Прозорецът е срещу мен,
като мен си има чаша
и като мен е задимен -
въобще, нощта е наша.

И аз мълча, и той мълчи,
трети \"Авърейд\" аз пия,
прозорецът - и той, нали
ме чака аз да се открия.     

Градусът ми не издържа -
пълен пепелник с идеи,
този наплив как се сдържа -
напира в точки, алинеи.

... И почвам - правя му небе
и подреждам му звездите -
с много думи и с ръце,
и с искрици във очите ...

Но ей така ме най-боли,
мразя го, тъпа баналност -
щом аз му рисувам мечти,
той ми ги връща в реалност.

.