Още година хвърлих зад гърба...
Среброто се показа във косите...
В прегръдките лежа на любовта
и още взор отправям към звездите.
Все още крия в себе си дете...
по палаво от всякога... ранимо...
Държа съдбата в двете си ръце
и пиша... Господ даде ми мастило.
Надежда търся в всеки малък жест.
Все още вярвам сляпо във доброто.
Обичаш ли... животът ще е \"шест\"
и по щастлив ще бъде той, защото
с доброто по-красив ще е света...
Душата в нас е истинска вселена.
Изпълнена с любов и красота...
тя има нужда да е подарена.
Наивно... Не пораснах май! Уви...
но ми е толкоз ведро и щастливо.
С закичени в косите си звезди...
и във сърцето... дяволче игриво.