- Една голяма гроздова, гарсон.

За пържоли не стигат парите.

Зъзнат мечтите в износен балтон.

И безвремие дните изплитат.

 

И завързвали мигове лични,

със бутиково-лъскави фрази,

осъзнатата своя първичност

скрихме дълбоко във пазви.

 

Ще отпивам на мънички глътки -

тази чаша ме гледа зловещо.

Ще заглъхнат моите стъпки

във посока без чакани срещи.

 

Излекуван от усет за Вечност,

ще се скитам небрежно-различен.

Скътал в пазвата своя човечност -

тежка орис и моя поличба...