Не лягам вечер в легло за двама,
не ме приспива мъжка прегръдка...
Луната ми слага звездна пижама
и на устните ми полага сребърна тръпка...
От вънка се спуска, до мене се сгушва
и с хладната си светлина ме съгрява...
После с нея на еднорози препускаме,
магии творим и заклинания припяваме...
Прегръщам в съня си листата със стихове,
моливът ми верен ме държи за ръка...
Трима споделяме тихо, с усмивка
що е да си орисан с самодивска съдба...