Дълго мълчах и преглъщах сълзите,
сляпа в тъма оживях пипнешком.
Никому нужна пилеех си дните-
мрачни, безработни, бедни, без дом. 

Дълго таях страхове във душата.
Всички се сбъдват, боже мой, до един.
Кръв не остана да тече по снагата.
Днес вместо кръв тече хероин.

Ровя се в празната черепна дупка
белким улуча някой спомен красив,
сврял се на завет зад мозъчна чупка,
оглупял до забрава, още щастлив.

Блъскам главата си в улични стълбове
някога светили, днес вече не.
В джоба тежат квитанции с дългове-
мръсно бельо във кош за пране.

Бъдеще няма. Няма оправяне.
Смисълът липсва. Всичко е поза.

Дано оживея до зазоряване
за да си бия поредната доза.